Петрич

Град Петрич е разположен в подножието на красивата Беласица планина, по двата бряга на петричката река /Луда Мара/, на 90-200 м надм. в. Отстои на 180 км южно от София, на 88 км от Благоевград и на 23 км югозападно от гр. Сандански. Петрич е нашият най-югозападен град. Възникнал е в дълбока древност. Бил е главен град на славянското племе меди. Наблизо е Кожух планина и долината на р. Струма при кръстовището на пътищата от София за Солун и от Битоля през Неврокоп /днес Гоце Делчев/ за Одрин. Носил е името Петра, което произхожда от "петрос" - камък и съответства на изобилието от камъни. При нахлуванията на хуни, готи и други градът бил разрушен, а жителите му се заселват в малката долинка по поройния конус на р. Луда Мара, където се поставя началото на днешния град. Според К. Иречек през Средновековието Петрич е бил важна крепост и често е била ту в български, ту във византийски ръце. През 1321 г. феодалът на Петрич подарява града на светогорския руски манастир "Св. Пантелеймон". През туско време Петрич е бил известен селскостопански и занаятчийски център. Поддържал е връзки със Солун и Сяр, където изнасял сусамово масло, грозде, ябълки, ориз, кожи и др. За двигателна сила на мелниците и маслобойните използвали водите на р. Луда Мара.

Петрич е бил център на кааза, която обхващала на запад земи до с. Ключ, източните склонове на Малашево до р. Струма и на север до р. Брезница. За долината на р. Струмица В. Кънчев пише, че е една от най-богатите на полуострова, гъсто заселена и добре обработена с напоявани площи. За Петрич пише, че пътищата към него са лоши, заприщвани от пороите.а непривлекателните ханища имат широки и мръсни дворове. Улиците били постлани с "лошов" калдъръм, къщите били малки, направени от дърво и пръст. Чаршията била изпъстрена с малки и стари дюкянчета. Градът имал 6 хил. жители, две църкви, няколко джамии, един часовник и баня.

До Освобождението цялата Струмска долина била в ръцете на турски бейове, след което се изкупува от български селяни. Селата в каазата на Петрич /74 на брой, включително 19 чифликчийски/ имали печален вид. Изнасяли се годишно по 110 хил. оки сусамово и 70 хил. оки маково масло /шарлаан/. Отглеждали се кожурци, т. е. пашкули, а се изнасяла коприна, овце, овни, агънца за Солун, Сяр и Мелник, а свине за Неврокоп и Драма. При пътуването от Петрич за Мелник р. Струма се минавала с ладия.

Петрич е освободен в 1912 г., а от 1913 г. е обявен за окръжен център с околиите Петричка, Светиврачка, Горноджумайска, Разложка и Неврокопска. През 1919 г. от Петричка околия се откъснати селата Смоларе, Дражево и Койнаре и дадени на Югославия. През 1920 г. Петрич е наброявал 7816 ж., а през 1934 г. - 11 228 ж. Железопътната линия и шосето по р. Струма от София за Солун откъсват села от Петричката околия към Светиврачка през 1934 и 1950 г. Петрич остава изолиран до прокарването на жп линия от гара Генерал Тодорово до Петрич. В града се заселват много българи бежанци от гръцка и югославска Македония. Бежанският квартал се оформя през 1928-1929 г. След построяването на мостовете при Левуново и Тополница и свързването на Петрич с жп линия към околията му се включват села от Струмската долина, южно от Левуново.
Интересувате ли се и от град Благоевград Форум на Благоевград
Сайтове за град Петрич
Катализатори, вторични суровини Титан 1 Благоевград

Петрич

неделя, 5 февруари 2023 г.

По заснежените улици на Благоевград

събота, 4 февруари 2023 г.

„Сурва“ 2023 - град Перник / International Masquerade Games Festival Sur...

сряда, 29 юли 2015 г.

Ключодържатели за влюбени, за автомобили, за празници

събота, 26 ноември 2011 г.

СПА хотел, СПА център, лазерна епилация

сряда, 27 април 2011 г.

СПА център Хармония

събота, 16 април 2011 г.

Фирми за Уеб дизайн и SEO услуги в гр. Петрич

понеделник, 12 юли 2010 г.

Всичко за град Петрич

неделя, 5 февруари 2023 г.