понеделник, 12 юли 2010 г.

Всичко за град Петрич

Град Петрич е разположен в подножието на красивата Беласица планина, по двата бряга на петричката река /Луда Мара/, на 90-200 м надм. в. Отстои на 180 км южно от София, на 88 км от Благоевград и на 23 км югозападно от гр. Сандански. Петрич е нашият най-югозападен град. Възникнал е в дълбока древност. Бил е главен град на славянското племе меди. Наблизо е Кожух планина и долината на р. Струма при кръстовището на пътищата от София за Солун и от Битоля през Неврокоп /днес Гоце Делчев/ за Одрин. Носил е името Петра, което произхожда от "петрос" - камък и съответства на изобилието от камъни. При нахлуванията на хуни, готи и други градът бил разрушен, а жителите му се заселват в малката долинка по поройния конус на р. Луда Мара, където се поставя началото на днешния град. Според К. Иречек през Средновековието Петрич е бил важна крепост и често е била ту в български, ту във византийски ръце. През 1321 г. феодалът на Петрич подарява града на светогорския руски манастир "Св. Пантелеймон". През туско време Петрич е бил известен селскостопански и занаятчийски център. Поддържал е връзки със Солун и Сяр, където изнасял сусамово масло, грозде, ябълки, ориз, кожи и др. За двигателна сила на мелниците и маслобойните използвали водите на р. Луда Мара.

Петрич е бил център на кааза, която обхващала на запад земи до с. Ключ, източните склонове на Малашево до р. Струма и на север до р. Брезница. За долината на р. Струмица В. Кънчев пише, че е една от най-богатите на полуострова, гъсто заселена и добре обработена с напоявани площи. За Петрич пише, че пътищата към него са лоши, заприщвани от пороите.а непривлекателните ханища имат широки и мръсни дворове. Улиците били постлани с "лошов" калдъръм, къщите били малки, направени от дърво и пръст. Чаршията била изпъстрена с малки и стари дюкянчета. Градът имал 6 хил. жители, две църкви, няколко джамии, един часовник и баня.

До Освобождението цялата Струмска долина била в ръцете на турски бейове, след което се изкупува от български селяни. Селата в каазата на Петрич /74 на брой, включително 19 чифликчийски/ имали печален вид. Изнасяли се годишно по 110 хил. оки сусамово и 70 хил. оки маково масло /шарлаан/. Отглеждали се кожурци, т. е. пашкули, а се изнасяла коприна, овце, овни, агънца за Солун, Сяр и Мелник, а свине за Неврокоп и Драма. При пътуването от Петрич за Мелник р. Струма се минавала с ладия.

Петрич е освободен в 1912 г., а от 1913 г. е обявен за окръжен център с околиите Петричка, Светиврачка, Горноджумайска, Разложка и Неврокопска. През 1919 г. от Петричка околия се откъснати селата Смоларе, Дражево и Койнаре и дадени на Югославия. През 1920 г. Петрич е наброявал 7816 ж., а през 1934 г. - 11 228 ж. Железопътната линия и шосето по р. Струма от София за Солун откъсват села от Петричката околия към Светиврачка през 1934 и 1950 г. Петрич остава изолиран до прокарването на жп линия от гара Генерал Тодорово до Петрич. В града се заселват много българи бежанци от гръцка и югославска Македония. Бежанският квартал се оформя през 1928-1929 г. След построяването на мостовете при Левуново и Тополница и свързването на Петрич с жп линия към околията му се включват села от Струмската долина, южно от Левуново.
Интересувате ли се и от град Благоевград Форум на Благоевград
Сайтове за град Петрич
Катализатори, вторични суровини Титан 1 Благоевград

Няма коментари:

Публикуване на коментар